Notice: Undefined index: parent in /home/negushevobgorg/www/root/index.php on line 8

Notice: Undefined index: page in /home/negushevobgorg/www/root/index.php on line 9

Notice: Undefined index: action in /home/negushevobgorg/www/root/index.php on line 10

Notice: Undefined index: params in /home/negushevobgorg/www/root/index.php on line 12

Notice: Undefined index: email in /home/negushevobgorg/www/root/index.php on line 15
negushevo.org

Миналото на Негушево - част от българската история


Notice: Undefined variable: podpiska in /home/negushevobgorg/www/root/story.php on line 8

Село Не­гу­ше­во е раз­по­ло­же­но в най-из­точ­на­та част на Со­фийс­ка­та кот­ло­ви­на, където въпреки оскъдните сведения се знае, че по­се­ли­ща се създават още епо­ха­та на ан­тич­ност­та и сред­но­ве­ко­ви­е­то. В зем­ли­ще­то на с. Не­гу­ше­во са запазени  ос­тан­ки от тра­кийс­ко све­ти­ли­ще и от сред­но­ве­ков­на кре­пост, но точ­ни све­де­ния за съз­да­ва­не­то на Не­гу­ше­во ня­ма. Пред­по­ла­га се, че е въз­ник­на­ло око­ло 1182 го­ди­на в зе­ми­те на мес­т­ност­та “Се­ли­ще­то”. Същестувало е, когато от тук преминава пре 11443-1444 г. кръстоносния поход на пол­с­ко-ун­гар­с­кия крал Вла­дис­лав III Яге­ло и Янош Ху­ни­а­ди, от­п­ра­ви­ли се на кръс­то­но­сен по­ход сре­щу ос­ман­ци­те. Вписано е, като средно голямо село с 52 домакинства /над 200 души/ в ти­мар­с­ки ре­гис­т­ри от 1444-1445 г и е плащало данъци в размер на 4 167 ак­че­та, а Или­ас, син на Ту­ти Ха­зър, кой­то го по­лу­ча­ва с бе­рат от султан Му­рад.

 
Дос­тиг­на­ло е до 400 къ­щи и е про­съ­щес­т­ву­ва­ло до око­ло 1715 го­ди­на, ко­га­то е уни­що­же­но от Си­нап па­ша, жес­ток ти­ра­нин. Из­бя­га­ли­те жи­те­ли се пръс­на­ли из ця­ла­та стра­на, мал­ка част се за­сел­ват на мяс­то­то на днеш­но Горно Не­гу­ше­во. От се­ло­то има три­ма опъл­чен­ци, а в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на са за­ги­на­ли еди­на­де­сет рус­ки вой­ни­ци и офи­це­ри. Приз­на­тел­но­то на­се­ле­ние им е из­диг­на­ло па­мет­ни­ци.В Не­гу­ше­во са ид­ва­ли Ва­сил Лев­с­ки и Ди­ми­тър Об­щи, от­ся­да­ли са в къ­ща­та на Ге­шо Пе­кун­чов и Не­дел­ко Ка­рас­то­я­нов, но няма све­де­ния за съз­да­ден ко­ми­тет.
 
Негушево, съхранило атмосферата и чара на тези отминали времена е нерезделна част от историята на целия район в тази част на Софийското поле и Предбалкана.
 
 
Со­фийс­ко кот­ло­вин­но по­ле през ос­ман­с­ка­та епо­ха е ед­на от гъс­то на­се­ле­ни­те час­ти на бъл­гар­с­ка­та ет­ни­чес­ка те­ри­то­рия. Не­го­ви­ят доб­ре добър кли­мат и пло­до­родие са оце­не­ни още от ос­ман­с­кия за­во­е­ва­тел Ла­ла Ша­хин па­ша (XIV век), кой­то го оп­ри­ли­ча­ва на “ис­тин­с­ка райс­ка ябъл­ко­ва гра­ди­на”, пред­ла­га­ща изо­би­лие. Име­на­та на  се­ли­щата тук най-ве­ро­я­т­но са от вре­ме­то на Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во (1185-1393), защото най-ран­ни­те све­де­ния в те­зи им фор­ми се от­к­ри­ват из ос­ман­с­ки­те да­нъч­ни ре­гис­т­ри (деф­те­ри) от пър­ва­та по­ло­ви­на на XV век. В тях са са опи­са­ни да­нъ­коп­лат­ци­те в но­во­зав­ла­де­ни­те хрис­ти­я­н­с­ки зе­ми на Бал­ка­ни­те. С те­зи си име­на и мес­то­по­ло­же­ние се­ли­ща от източната част на Софийската котловина се сре­щат из всич­ки ос­ман­с­ки и бъл­гар­с­ки ис­то­ри­чес­ки из­во­ри от епо­ха­та на ос­ман­с­ко­то вла­ди­чес­т­во и Възраждането (ХV-ХIХ век).
 
Со­фия и Со­фийс­ко имат стра­те­ги­чес­ко во­ен­но и тран­с­пор­т­но мес­то­по­ло­же­ние - на ос­нов­ния път - Ди­а­го­нал­ния път (Via Singidunim), свър­з­ващ още от епо­ха­та на къс­на­та ан­тич­ност Из­то­ка и За­па­да - от Ца­риг­рад за Ви­е­на.  През ХV-ХVII век Со­фия е за­дъл­жи­те­лен мар­ш­рут и спир­ка за ла­ге­ру­ва­не на ар­ми­и­те, пре­ми­на­ва­щи в две­те по­со­ки. През 1443-1444 г. в гра­да пре­би­ва­ват войс­ките на крал Вла­дис­лав III Яге­ло и Янош Ху­ни­а­ди, са­мо­у­ве­ре­но от­п­ра­ви­ли се на кръс­то­но­сен по­ход сре­щу ос­ман­ци­те, през XVI и XVII век в Со­фийс­ко мно­гок­рат­но лагеруват  ос­ман­с­ки ар­мии, от­п­ра­вя­щи се или връ­ща­щи се от за­во­е­ва­тел­ни по­хо­ди към Бел­г­рад, Бу­да­пе­ща и Ви­е­на през 1592-1606, 1683-1699 г.Ос­ман­с­ки­те во­ен­ни (спа­хийс­ки деф­те­ри) и да­нъч­ни ре­гис­т­ри (джи­зие-деф­те­ри) от ХVI-ХVII век ни раз­к­ри­ват из­точ­на­та и за­пад­на­та част на Со­фийс­ко­то по­ле ка­то плът­на и рав­но­мер­на по­се­лищ­на сис­те­ма. След па­да­не­то на Бъл­га­рия под ос­ман­с­ка власт (1393 г.), се­ли­ща­та в Со­фийс­ко са опи­са­ни от ос­ман­с­кия фиск и са раз­да­де­ни ка­то дреб­ни при­хо­до­и­з­точ­ни­ци (ти­ма­ри) на спа­хии от ос­ман­с­ка­та кон­ни­ца. Сре­щу по­лу­ча­ва­на­та го­диш­на рен­та те са длъж­ни да се явя­ват под бой­ни­те зна­ме­на при обя­вя­ва­не на све­ще­на вой­на (джи­хат).
 
В най-ран­ни­те ти­мар­с­ки ре­гис­т­ри от 1444-1445 г. от­к­ри­ва­ме с. Се­ло “Ни­гу­ше­ве” (дн. Не­гу­ше­во) с 52 до­ма­кин­с­т­ва, 7 вдо­ви­ци и при­ход от 4 167 ак­че­та, е ти­мар на Или­ас, син на Ту­ти Ха­зър, кой­то го по­лу­ча­ва с бе­рат от Му­рад.
Въп­ре­ки чес­то при­чи­ня­ва­ни­те от  ос­ман­с­кте войс­ки ра­зо­ре­ния, спо­ред ре­гис­тър от вре­ме­то на сул­тан Мех­мед III (1595-1603) в Со­фийс­ка­та кот­ло­ви­на има 219 се­ли­ща със 763 град­с­ки и 8476 сел­с­ки до­ма­кин­с­т­ва (ха­не­та) или ок. 46 195 жи­те­ли.
156 се­ли­ща са на­се­ле­ни са­мо от бъл­га­ри.В кра­тък да­нъ­чен ре­гис­тър (ид­ж­мал деф­тер) от 1640 г. фи­гу­ри­рат се­ла­та “Мал­ко­че­ва” (дн. Ма­ко­це­во) с 12 до­ма­кин­с­т­ва (ок. 60 ду­ши), “Ни­гю­ше­ва” (дн. Не­гу­ше­во) с 40 до­ма­кин­с­т­ва (към 200 ду­ши), “Ма­ли­на-и зир” (дн. Дол­на Ма­ли­на) с 21 до­ма­кин­с­т­ва (ок. 105 ду­ши). 
При­ве­де­ни­те ис­то­ри­чес­ки­те де­мог­раф­с­ки про­у­ч­ва­ния со­чат, че през XVII век хрис­ти­я­н­с­ки­те се­ла в Со­фийс­ко об­ра­зу­ват гъс­та равномерна мре­жа. По­ве­че­то от бъл­гар­с­ки­те се­ла спа­дат към ка­те­го­ри­я­та на мал­ки­те (с на­се­ле­ние до 20 до­ма­кин­с­т­ва или 100 ду­ши) и сред­но го­ле­ми­те се­ли­ща (с на­се­ле­ние меж­ду 21 - 50 до­ма­кин­с­т­ва или 105-250 жи­те­ли), сред които е Негушево. Как­то се виж­да от из­б­ро­е­ни­те по-го­ре име­на, в епо­ха­та на ос­ман­с­ко­то вла­ди­чес­т­во на­се­ле­ни­е­то за­паз­ва своя из­ця­ло сла­вян­с­ки ха­рак­тер. По­ве­че­то от се­ла­та имат свои хрис­ти­я­н­с­ки све­ще­ни­ци, ко­и­то под­дър­жат пра­вос­лав­на­та вя­ра на на­се­ле­ни­е­то и се гри­жат за не­го­ви­те ду­хов­ни и об­ред­ни пот­ре­би.
 
През ХVI-ХVII век част от жи­те­ли­те в се­ли­ща­та на Со­фийс­кия ви­ла­ет ак­тив­но се за­ни­ма­ват с ов­це­въд­с­т­во (дже­леп­ке­шан­с­т­во) - от­г­леж­дат и снаб­дя­ват го­ле­ми­те град­с­ки аг­ло­ме­ра­ции ка­то сто­ли­ца­та Ца­риг­рад, гр. Од­рин и др., как­то и ос­ман­с­ка­та ар­мия. Чрез дже­леп­с­т­во­то от­дел­ни пред­с­та­ви­те­ли на хрис­ти­я­н­с­ко на­се­ле­ние (ра­я­) на Бал­ка­ни­те през ХVІІ и XVIII век раз­ви­ват сво­я­та пред­п­ри­е­м­чи­вост, ус­пеш­но тър­гу­ват с кня­жес­т­ва­та Влаш­ко и Мол­до­ва, с Тран­сил­ва­ния и Ав­с­т­рия. Те­зи бъл­га­ри нат­руп­ват със­то­я­ние, ко­е­то ук­реп­ва тях­но­то на­ци­о­нал­но са­мо­чув­с­т­вие и дос­тойн­с­т­во и им да­ват въз­мож­ност да от­де­лят сред­с­т­ва за сво­я­та ду­хов­ност, кни­жов­ност и об­ра­зо­ва­ние. Спо­ред под­ро­бен ре­гис­тър на ов­це­въ­ди (дже­леп­ке­ша­ни) в Со­фийс­ко от 1576 г., об­л­б­же­ни с да­нък вър­ху ов­це­те (дже­леп­ке­шан-и аг­нам) са и след­ни­те, по­и­мен­но по­со­че­ни бъл­га­ри. В с. “Не­гу­ше­вe” (дн. Не­гу­ше­во) дже­ле­пи са Кри­ве Стай­не, Рал­чо не­вер­ни­ка и гър­кът Яни. През XVIII век за нуж­ди­те на ос­ман­с­ка­та дър­жа­ва ов­це дос­та­вят дже­ле­пи от об­що 133 се­ла от Со­фийс­ка­та ка­а­за.
 
Ин­те­рес­ни са све­де­ни­я­та и в за­па­зе­ни­те нас­лед­с­т­ве­ни опи­си от XVIII век, впи­са­ни в съ­деб­ни­те ре­гис­т­ри на ка­дийс­кия съд в Со­фия. Те от­ра­зя­ват вза­и­мо­о­т­но­ше­ни­я­та меж­ду сел­с­ко­то на­се­ле­ние от ре­ги­о­на и со­фийс­ки­те лих­ва­ри и от­куп­чи­ци­те на да­нъ­ци - пре­дим­но мю­сюл­ма­ни. В опи­са на нас­лед­с­т­во­то на по­чи­на­лия жи­тел на Со­фия Чо­лак Ос­ман (1762 г.), под­ле­жа­що на раз­п­ре­де­ле­ние меж­ду не­го­ви­те нас­лед­ни­ци, фи­гу­ри­рат Ми­ла­дин и си­но­ве­те му от с. Не­гу­ше­во - 990 ак­че­та.
За прос­вет­ния и цър­ко­вен жи­вот в се­ли­ща­та от из­точ­на­та част на Со­фийс­ка­та кот­ло­ви­на през ХVI-ХVIII век са за­па­зе­ни ос­къд­ни дан­ни. Ду­хов­ност­та и кни­жов­ност­та на бъл­га­ри­те-хрис­ти­я­ни в епо­ха­та на ос­ман­с­ко­то вла­ди­чес­т­во е кон­цен­т­ри­ра­на най-ве­че в из­точ­ноп­ра­вос­лав­ни­те ма­нас­ти­ри. В Со­фийс­ко­то по­ле, съг­ра­де­ни по раз­лич­но вре­ме, ня­кои още от Сред­но­ве­ко­ви­е­то, дейс­т­ват об­що 13 ма­нас­ти­ра. В под­но­жи­е­то на Со­фийс­ка­та пла­ни­на и Мур­гаш са раз­по­ло­же­ни ма­нас­ти­ри­те “Св. Ни­ко­ла” (край с. Сес­лав­ци), “Св. Ге­о­р­ги” (меж­ду с. Сес­лав­ци и с. Кре­ми­ков­ци), “Св. Ар­хан­гел” и “Св. Ма­рия Маг­да­ле­на” (край с. Бу­хо­во), “Св. Пет­ка” (край с. Же­ля­ва) и “Ус­пе­ние Прес­вя­тая Бо­го­ро­ди­ца” (край с. Елеш­ни­ца). В тях мо­на­си­те пре­пис­ват и под­вър­з­ват ръ­ко­пи­си, съх­ра­ня­ват пис­ме­ност­та и кни­жов­ност­та, под­дър­жат пра­вос­лав­на­та вя­ра на хрис­ти­я­ни­те от окол­ни­те се­ли­ща. Сви­де­тел­с­т­ва за то­ва се от­к­ри­ват в за­па­зе­ни­те при­пис­ки по раз­лич­ни ръ­ко­пи­си от ХVI-ХVIII век. Друг спо­соб за ук­реп­ва­не­то на пра­вос­лав­на­та вя­ра сред бъл­га­ри­те са ор­га­ни­зи­ра­ни­те гру­по­ви пок­лон­ни­чес­ки пъ­ту­ва­ния до Све­та го­ра (Атон). В цар­с­кия по­ме­ник на бъл­гар­с­кия атон­с­ки ма­нас­тир Зог­раф (да­ти­ращ от XVI век), се сре­щат име­на и на бъл­га­ри - пре­дим­но ду­хов­ни ли­ца - от с. Че­ло­пе­че­не и от Сес­лав­с­кия ма­нас­тир “Св. Ни­ко­ла”.По­ка­за­тел за ук­реп­на­ло­то на­ци­о­нал­но съз­на­ние и са­мо­чув­с­т­вие на бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние от со­фийс­ки­те се­ла през вто­ра­та и тре­та­та чет­върт на XIX век е и от­к­ри­ва­не­то на учи­ли­ща и спо­мо­щес­т­во­ва­ни­е­то на бъл­гар­с­ки кни­ги, учеб­ни­ци и учеб­ни по­ма­га­ла.
 
Негушево е бойно поле на Западния отряд на руската армия, под командването на ген. Гурко срещу Османийската  армия. 
Преминаването на  Западните проходи на Стара планина от главната колона започва на 13/25 декември. Среща големи трудности на м. Драгунски бивак, където наклона на стръмнината достига до 45 градуса. За изкачването на първото оръдие са необходими 15 часа. Армията нощува на  се на открито при темперетура над  минус 20 градуса.. На 14/26 декември частите са затрупани от снежна буря. На 15/27 декември Лейбгвардейски Преображенски полк води бой при с.Негушево иотхвърля противника към дн. Саранци. I- а Кавказка Казашка бригада излиза шосето за София.
 
  
Бъл­га­ри от со­фийс­ки­те се­ла взе­мат учас­тие и в Ос­во­бож­де­ни­е­то на Бъл­га­рия.
Ста­ной (Ста­ноя) Нед­ков, ро­ден през 1851 г. в Не­гу­ше­во, по­чи­нал в с. Осой­ца (Со­фийс­ко). На 8 май 1877 г. 26-го­диш­ни­ят Ста­ной пос­тъп­ва в III дру­жи­на, 2 ро­та на Опъл­че­ни­е­то. Учас­т­ва в епич­ни­те бо­е­ве при връх Шип­ка (авг. 1877), къ­де­то е ра­нен, как­то и в боя при с. Ти­ча на 6 ян. 1878 г. Увол­нен е от опъл­че­ни­е­то на 28 юни 1878 г. През 1879 г. се за­сел­ва в с. Осой­ца (Со­фийс­ко) и се за­ни­ма­ва със зе­ме­де­лие. Друг опъл­че­нец от с. Не­гу­ше­во е Не­дял­ко Сто­я­нов, ро­ден ок. 1860 г. На 14 юни 1877 г. 17-го­диш­ни­ят мла­деж пос­тъп­ва в IV дру­жи­на на Бъл­гар­с­ко­то опъл­че­ние. По-къс­но е за­чис­лен в Х дру­жи­на, 2 ро­та на опъл­че­ни­е­то, а на 7 авг. 1877 г. е прех­вър­лен в V дру­жи­на, 2 ро­та. Взе­ма учас­тие в бо­е­ве­те при от­б­ра­на­та на Шей­но­во, къ­де­то на 28 дек. 1877 г. е ра­нен. Увол­нен е на 11 авг. 1878 г. Ус­та­но­вя­ва се в с. Са­ран­ци (Со­фийс­ко) и се за­ни­ма­ва със зе­ме­де­лие. През 1885 г. учас­т­ва ка­то доб­ро­во­лец и в Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на - пър­ва­та и един­с­т­ве­на по­бед­на вой­на, во­де­на от Кня­жес­т­во Бъл­га­рия.  
 
Скромната медицинска помощ на българите в сравнение с другите форми на подкрепа оставя в сърцата на русите, на хилядите ранени, заболели и премръзнали войници най-дълбоки следи. Съгласно източници, за периода 1877-1878 г. едвали може да се посочи българско селище в което признателният български народ да не е оказвал всяческа помощ според възможностите си за облекчаване на болките и страданията на руските войници. Затрогваща помощ под ръководството и грижите на българина д-р Г.Цариградски и други родолюбци оказват и жителите на Етрополе, в селата Негушево, Потоп, Чурек, Саранци, Врачеш.