Дос­тиг­на­ло е до 400 къ­щи и е про­съ­щес­т­ву­ва­ло до око­ло 1715 го­ди­на, ко­га­то е уни­що­же­но от Си­нап па­ша, жес­ток ти­ра­нин. Из­бя­га­ли­те жи­те­ли се пръс­на­ли из ця­ла­та стра­на, мал­ка част се за­сел­ват на мяс­то­то на днеш­но Горно Не­гу­ше­во. От се­ло­то има три­ма опъл­чен­ци, а в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на са за­ги­на­ли еди­на­де­сет рус­ки вой­ни­ци и офи­це­ри. Приз­на­тел­но­то на­се­ле­ние им е из­диг­на­ло па­мет­ни­ци.В Не­гу­ше­во са ид­ва­ли Ва­сил Лев­с­ки и Ди­ми­тър Об­щи, от­ся­да­ли са в къ­ща­та на Ге­шо Пе­кун­чов и Не­дел­ко Ка­рас­то­я­нов, но няма све­де­ния за съз­да­ден ко­ми­тет.

 

Негушево, съхранило атмосферата и чара на тези отминали времена е нерезделна част от историята на целия район в тази част на Софийското поле и Предбалкана.

 

 

Со­фийс­ко кот­ло­вин­но по­ле през ос­ман­с­ка­та епо­ха е ед­на от гъс­то на­се­ле­ни­те час­ти на бъл­гар­с­ка­та ет­ни­чес­ка те­ри­то­рия. Не­го­ви­ят доб­ре добър кли­мат и пло­до­родие са оце­не­ни още от ос­ман­с­кия за­во­е­ва­тел Ла­ла Ша­хин па­ша (XIV век), кой­то го оп­ри­ли­ча­ва на “ис­тин­с­ка райс­ка ябъл­ко­ва гра­ди­на”, пред­ла­га­ща изо­би­лие. Име­на­та на  се­ли­щата тук най-ве­ро­я­т­но са от вре­ме­то на Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во (1185-1393), защото най-ран­ни­те све­де­ния в те­зи им фор­ми се от­к­ри­ват из ос­ман­с­ки­те да­нъч­ни ре­гис­т­ри (деф­те­ри) от пър­ва­та по­ло­ви­на на XV век. В тях са са опи­са­ни да­нъ­коп­лат­ци­те в но­во­зав­ла­де­ни­те хрис­ти­я­н­с­ки зе­ми на Бал­ка­ни­те. С те­зи си име­на и мес­то­по­ло­же­ние се­ли­ща от източната част на Софийската котловина се сре­щат из всич­ки ос­ман­с­ки и бъл­гар­с­ки ис­то­ри­чес­ки из­во­ри от епо­ха­та на ос­ман­с­ко­то вла­ди­чес­т­во и Възраждането (ХV-ХIХ век).

 

Со­фия и Со­фийс­ко имат стра­те­ги­чес­ко во­ен­но и тран­с­пор­т­но мес­то­по­ло­же­ние - на ос­нов­ния път - Ди­а­го­нал­ния път (Via Singidunim), свър­з­ващ още от епо­ха­та на къс­на­та ан­тич­ност Из­то­ка и За­па­да - от Ца­риг­рад за Ви­е­на.  През ХV-ХVII век Со­фия е за­дъл­жи­те­лен мар­ш­рут и спир­ка за ла­ге­ру­ва­не на ар­ми­и­те, пре­ми­на­ва­щи в две­те по­со­ки. През 1443-1444 г. в гра­да пре­би­ва­ват войс­ките на крал Вла­дис­лав III Яге­ло и Янош Ху­ни­а­ди, са­мо­у­ве­ре­но от­п­ра­ви­ли се на кръс­то­но­сен по­ход сре­щу ос­ман­ци­те, през XVI и XVII век в Со­фийс­ко мно­гок­рат­но лагеруват  ос­ман­с­ки ар­мии, от­п­ра­вя­щи се или връ­ща­щи се от за­во­е­ва­тел­ни по­хо­ди към Бел­г­рад, Бу­да­пе­ща и Ви­е­на през 1592-1606, 1683-1699 г.Ос­ман­с­ки­те во­ен­ни (спа­хийс­ки деф­те­ри) и да­нъч­ни ре­гис­т­ри (джи­зие-деф­те­ри) от ХVI-ХVII век ни раз­к­ри­ват из­точ­на­та и за­пад­на­та част на Со­фийс­ко­то по­ле ка­то плът­на и рав­но­мер­на по­се­лищ­на сис­те­ма. След па­да­не­то на Бъл­га­рия под ос­ман­с­ка власт (1393 г.), се­ли­ща­та в Со­фийс­ко са опи­са­ни от ос­ман­с­кия фиск и са раз­да­де­ни ка­то дреб­ни при­хо­до­и­з­точ­ни­ци (ти­ма­ри) на спа­хии от ос­ман­с­ка­та кон­ни­ца. Сре­щу по­лу­ча­ва­на­та го­диш­на рен­та те са длъж­ни да се явя­ват под бой­ни­те зна­ме­на при обя­вя­ва­не на све­ще­на вой­на (джи­хат).

 

В най-ран­ни­те ти­мар­с­ки ре­гис­т­ри от 1444-1445 г. от­к­ри­ва­ме с. Се­ло “Ни­гу­ше­ве” (дн. Не­гу­ше­во) с 52 до­ма­кин­с­т­ва, 7 вдо­ви­ци и при­ход от 4 167 ак­че­та, е ти­мар на Или­ас, син на Ту­ти Ха­зър, кой­то го по­лу­ча­ва с бе­рат от Му­рад.

Въп­ре­ки чес­то при­чи­ня­ва­ни­те от  ос­ман­с­кте войс­ки ра­зо­ре­ния, спо­ред ре­гис­тър от вре­ме­то на сул­тан Мех­мед III (1595-1603) в Со­фийс­ка­та кот­ло­ви­на има 219 се­ли­ща със 763 град­с­ки и 8476 сел­с­ки до­ма­кин­с­т­ва (ха­не­та) или ок. 46 195 жи­те­ли.

156 се­ли­ща са на­се­ле­ни са­мо от бъл­га­ри.В кра­тък да­нъ­чен ре­гис­тър (ид­ж­мал деф­тер) от 1640 г. фи­гу­ри­рат се­ла­та “Мал­ко­че­ва” (дн. Ма­ко­це­во) с 12 до­ма­кин­с­т­ва (ок. 60 ду­ши), “Ни­гю­ше­ва” (дн. Не­гу­ше­во) с 40 до­ма­кин­с­т­ва (към 200 ду­ши), “Ма­ли­на-и зир” (дн. Дол­на Ма­ли­на) с 21 до­ма­кин­с­т­ва (ок. 105 ду­ши). 

При­ве­де­ни­те ис­то­ри­чес­ки­те де­мог­раф­с­ки про­у­ч­ва­ния со­чат, че през XVII век хрис­ти­я­н­с­ки­те се­ла в Со­фийс­ко об­ра­зу­ват гъс­та равномерна мре­жа. По­ве­че­то от бъл­гар­с­ки­те се­ла спа­дат към ка­те­го­ри­я­та на мал­ки­те (с на­се­ле­ние до 20 до­ма­кин­с­т­ва или 100 ду­ши) и сред­но го­ле­ми­те се­ли­ща (с на­се­ле­ние меж­ду 21 - 50 до­ма­кин­с­т­ва или 105-250 жи­те­ли), сред които е Негушево. Как­то се виж­да от из­б­ро­е­ни­те по-го­ре име­на, в епо­ха­та на ос­ман­с­ко­то вла­ди­чес­т­во на­се­ле­ни­е­то за­паз­ва своя из­ця­ло сла­вян­с­ки ха­рак­тер. По­ве­че­то от се­ла­та имат свои хрис­ти­я­н­с­ки све­ще­ни­ци, ко­и­то под­дър­жат пра­вос­лав­на­та вя­ра на на­се­ле­ни­е­то и се гри­жат за не­го­ви­те ду­хов­ни и об­ред­ни пот­ре­би.

 

През ХVI-ХVII век част от жи­те­ли­те в се­ли­ща­та на Со­фийс­кия ви­ла­ет ак­тив­но се за­ни­ма­ват с ов­це­въд­с­т­во (дже­леп­ке­шан­с­т­во) - от­г­леж­дат и снаб­дя­ват го­ле­ми­те град­с­ки аг­ло­ме­ра­ции ка­то сто­ли­ца­та Ца­риг­рад, гр. Од­рин и др., как­то и ос­ман­с­ка­та ар­мия. Чрез дже­леп­с­т­во­то от­дел­ни пред­с­та­ви­те­ли на хрис­ти­я­н­с­ко на­се­ле­ние (ра­я­) на Бал­ка­ни­те през ХVІІ и XVIII век раз­ви­ват сво­я­та пред­п­ри­е­м­чи­вост, ус­пеш­но тър­гу­ват с кня­жес­т­ва­та Влаш­ко и Мол­до­ва, с Тран­сил­ва­ния и Ав­с­т­рия. Те­зи бъл­га­ри нат­руп­ват със­то­я­ние, ко­е­то ук­реп­ва тях­но­то на­ци­о­нал­но са­мо­чув­с­т­вие и дос­тойн­с­т­во и им да­ват въз­мож­ност да от­де­лят сред­с­т­ва за сво­я­та ду­хов­ност, кни­жов­ност и об­ра­зо­ва­ние. Спо­ред под­ро­бен ре­гис­тър на ов­це­въ­ди (дже­леп­ке­ша­ни) в Со­фийс­ко от 1576 г., об­л­б­же­ни с да­нък вър­ху ов­це­те (дже­леп­ке­шан-и аг­нам) са и след­ни­те, по­и­мен­но по­со­че­ни бъл­га­ри. В с. “Не­гу­ше­вe” (дн. Не­гу­ше­во) дже­ле­пи са Кри­ве Стай­не, Рал­чо не­вер­ни­ка и гър­кът Яни. През XVIII век за нуж­ди­те на ос­ман­с­ка­та дър­жа­ва ов­це дос­та­вят дже­ле­пи от об­що 133 се­ла от Со­фийс­ка­та ка­а­за.

 

Ин­те­рес­ни са све­де­ни­я­та и в за­па­зе­ни­те нас­лед­с­т­ве­ни опи­си от XVIII век, впи­са­ни в съ­деб­ни­те ре­гис­т­ри на ка­дийс­кия съд в Со­фия. Те от­ра­зя­ват вза­и­мо­о­т­но­ше­ни­я­та меж­ду сел­с­ко­то на­се­ле­ние от ре­ги­о­на и со­фийс­ки­те лих­ва­ри и от­куп­чи­ци­те на да­нъ­ци - пре­дим­но мю­сюл­ма­ни. В опи­са на нас­лед­с­т­во­то на по­чи­на­лия жи­тел на Со­фия Чо­лак Ос­ман (1762 г.), под­ле­жа­що на раз­п­ре­де­ле­ние меж­ду не­го­ви­те нас­лед­ни­ци, фи­гу­ри­рат Ми­ла­дин и си­но­ве­те му от с. Не­гу­ше­во - 990 ак­че­та.

За прос­вет­ния и цър­ко­вен жи­вот в се­ли­ща­та от из­точ­на­та част на Со­фийс­ка­та кот­ло­ви­на през ХVI-ХVIII век са за­па­зе­ни ос­къд­ни дан­ни. Ду­хов­ност­та и кни­жов­ност­та на бъл­га­ри­те-хрис­ти­я­ни в епо­ха­та на ос­ман­с­ко­то вла­ди­чес­т­во е кон­цен­т­ри­ра­на най-ве­че в из­точ­ноп­ра­вос­лав­ни­те ма­нас­ти­ри. В Со­фийс­ко­то по­ле, съг­ра­де­ни по раз­лич­но вре­ме, ня­кои още от Сред­но­ве­ко­ви­е­то, дейс­т­ват об­що 13 ма­нас­ти­ра. В под­но­жи­е­то на Со­фийс­ка­та пла­ни­на и Мур­гаш са раз­по­ло­же­ни ма­нас­ти­ри­те “Св. Ни­ко­ла” (край с. Сес­лав­ци), “Св. Ге­о­р­ги” (меж­ду с. Сес­лав­ци и с. Кре­ми­ков­ци), “Св. Ар­хан­гел” и “Св. Ма­рия Маг­да­ле­на” (край с. Бу­хо­во), “Св. Пет­ка” (край с. Же­ля­ва) и “Ус­пе­ние Прес­вя­тая Бо­го­ро­ди­ца” (край с. Елеш­ни­ца). В тях мо­на­си­те пре­пис­ват и под­вър­з­ват ръ­ко­пи­си, съх­ра­ня­ват пис­ме­ност­та и кни­жов­ност­та, под­дър­жат пра­вос­лав­на­та вя­ра на хрис­ти­я­ни­те от окол­ни­те се­ли­ща. Сви­де­тел­с­т­ва за то­ва се от­к­ри­ват в за­па­зе­ни­те при­пис­ки по раз­лич­ни ръ­ко­пи­си от ХVI-ХVIII век. Друг спо­соб за ук­реп­ва­не­то на пра­вос­лав­на­та вя­ра сред бъл­га­ри­те са ор­га­ни­зи­ра­ни­те гру­по­ви пок­лон­ни­чес­ки пъ­ту­ва­ния до Све­та го­ра (Атон). В цар­с­кия по­ме­ник на бъл­гар­с­кия атон­с­ки ма­нас­тир Зог­раф (да­ти­ращ от XVI век), се сре­щат име­на и на бъл­га­ри - пре­дим­но ду­хов­ни ли­ца - от с. Че­ло­пе­че­не и от Сес­лав­с­кия ма­нас­тир “Св. Ни­ко­ла”.По­ка­за­тел за ук­реп­на­ло­то на­ци­о­нал­но съз­на­ние и са­мо­чув­с­т­вие на бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние от со­фийс­ки­те се­ла през вто­ра­та и тре­та­та чет­върт на XIX век е и от­к­ри­ва­не­то на учи­ли­ща и спо­мо­щес­т­во­ва­ни­е­то на бъл­гар­с­ки кни­ги, учеб­ни­ци и учеб­ни по­ма­га­ла.

 

Бъл­га­ри от со­фийс­ки­те се­ла взе­мат учас­тие и в Ос­во­бож­де­ни­е­то на Бъл­га­рия.

Ста­ной (Ста­ноя) Нед­ков, ро­ден през 1851 г. в Не­гу­ше­во, по­чи­нал в с. Осой­ца (Со­фийс­ко). На 8 май 1877 г. 26-го­диш­ни­ят Ста­ной пос­тъп­ва в III дру­жи­на, 2 ро­та на Опъл­че­ни­е­то. Учас­т­ва в епич­ни­те бо­е­ве при връх Шип­ка (авг. 1877), къ­де­то е ра­нен, как­то и в боя при с. Ти­ча на 6 ян. 1878 г. Увол­нен е от опъл­че­ни­е­то на 28 юни 1878 г. През 1879 г. се за­сел­ва в с. Осой­ца (Со­фийс­ко) и се за­ни­ма­ва със зе­ме­де­лие. Друг опъл­че­нец от с. Не­гу­ше­во е Не­дял­ко Сто­я­нов, ро­ден ок. 1860 г. На 14 юни 1877 г. 17-го­диш­ни­ят мла­деж пос­тъп­ва в IV дру­жи­на на Бъл­гар­с­ко­то опъл­че­ние. По-къс­но е за­чис­лен в Х дру­жи­на, 2 ро­та на опъл­че­ни­е­то, а на 7 авг. 1877 г. е прех­вър­лен в V дру­жи­на, 2 ро­та. Взе­ма учас­тие в бо­е­ве­те при от­б­ра­на­та на Шей­но­во, къ­де­то на 28 дек. 1877 г. е ра­нен. Увол­нен е на 11 авг. 1878 г. Ус­та­но­вя­ва се в с. Са­ран­ци (Со­фийс­ко) и се за­ни­ма­ва със зе­ме­де­лие. През 1885 г. учас­т­ва ка­то доб­ро­во­лец и в Сръб­с­ко-бъл­гар­с­ка­та вой­на - пър­ва­та и един­с­т­ве­на по­бед­на вой­на, во­де­на от Кня­жес­т­во Бъл­га­рия.