БУДИТЕЛЯТ АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТАНОВ - ДАСКАЛАНа 3 март 1903 г. в село Негушево се ражда второто дете от многолюдното семейството на Иванка и Цветан Христов Бамбалски- Александър. Разбрал е, че само с общи усиля хората от селото ще МОГАТ да се справят с трудностите на следвоенния живот, че ВСИЧКО ЩЕ ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ. Умее да убеждава и проявява организационен талант. Увлича след себе си млади и стари. Спечелва доверието на селските първенци с качествата си налидер, но и с работохолизма, с почтеността си и най-вече, че взима присърце всички болезнени проблеми на хората от селото. Наричат го Даскала Сандо.
За краткия си 50 годишен живот той инициира и участва във всички възможни организации и структури, които да помогнат на хората да подобрят живота си, да разширят съзнанието си и да изградят бъдещето със свои ръце.
През 1922 година инициира основаването на ЧИТАЛИЩНО ДРУЖЕСТВО „ВЪЗРАЖДАНЕ“ заедно с другите учители и подкрепен от първенците на селото.
В селото е създадена библиотека с художествена литература, вестници и списания; художествена самодейност; забавления за младежта; лекции и беседи на просветни, медицински и селскостопански теми за модерно земеделие. Увлича младежите с идеята за построяване на Читалищен дом и набиране на средства за неговото построяване.
Той е и основател на Читалището в съседното село Потоп, като активно участва и в строежа на местната църква през 1922 година.
През 1925 година, по негова молба, е преместен и назначен като начален учител в родното Негушево, а от септември 1928 до 1949 година е главен учител в селското училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Първите усилия на младия учител са насочени към осигуряване на приходи за училището.
През 1925 година издейства царски Указ за предоставяне на държавна земя за училището - 185 дка в местността „Поището“. През 1935 година организира построяването на училищна воденица в местността „Чурешка река” с доброволен труд на жители от селото. Приходите от земята и воденицата се използват за издръжка на училището и читалището, за ремонт и отопление, за безплатни учебници, за дрехи и безплатна трапезария за бедните ученици.
Заедно с другите учители организира курсове за ограмотяване и широка просветна дейност.
Младият учител се включва и в КРЕДИТНО КООПЕРАТИВНОТО ДРУЖЕСТВО „ЕДИНСТВО“, основано в селото през 1908 г..Отново всички длъжности са на доброволни начала. От 1925 г. до 1940 г. като касиер-деловодител и ръководи и направлява всички дейности на кооперацията.
От спестовно-кредитна, Кооперацията се разширява до потребителна и производителна, и се превръща във „всестранна кооперация”. Към 1936 година в нея членуват 1/3 от домакинствата на селото, но тя обслужва всичките му жители.
От печалбата на дружеството се отделят средства за фонд „Общополезни начинания”. От фонда се заделят и средствата за построяването на читалищно-кооперативен дом.
През 1938 година мечтата на Даскала Сандо, на членовете на читалище „Възраждане“ и кооперация „Единство“ се сбъдва – построен е читалищно-кооперативен дом, или както в селото го наричат „Кооперацията“.
ВОДАТА ЗА СЕЛОТО също е проблем, в решаването на който, Александър Цветанов не остава безучастен. Няма вода за хората и добитъка. Чешмите са малко, със слаб дебит. Три са пресъхнали. В продължение на едно десетилетие от 1925 до 1935 година Даскала организира доброволни трудови дни с участието на съселяните и възстановява всички чешми. Построен е воден резервоар, разширен е районът на водохващането. Увеличен е дебитът. Изкопан е и кладенец в селото за общо ползване. Самият той, със свои лични средства, построява три чешми с водопои за добитъка.
ПЪТИЩАТА към и от селото са в труден планински терен. Поройните дъждове често ги отнасят. Поддържането на пътищата е грижа на селската управа, но Даскала при нужда, застава начело на организирани от него доброволци и ръководи ремонтите. И както винаги, работи най-много от всички, за да даде личен пример.
Александър ЦВЕТАНОВ е и селският лечител. През 1931 година основава дружество „ЧЕРВЕН КРЪСТ” в селото. Създава безплатна селска аптека със средства получени от доброволни помощи от населението.
Поддържа близки връзки с лекари от различни места, кани ги да дават безплатни консултации и беседи - на доброволни начала за общото благо.
За активната си и всеотдайна дейност през годините, той е награждаван многократно от БЧК с ордени, медали, значки и грамоти.
Младият и начетен учител помага за водене НА МНОГОБРОЙНИТЕ ДЕЛА ЗА ГОРИ И ПАСИЩА, които селската управа води със съседните села.
Всяка година за жителите на селото са осигурявани сечища и позволителните за сеч, дърва за отопление и за строителен материал.
Тази му дейност го превръща и в човек със солидна правна култура и често е ползван за ПРАВНИ УСЛУГИ, или като ВЕЩО ЛИЦЕ от своите съселяни при водените от тях чести съдебни спорове и на никого не е отказвал услуга.
През 1945 година се сбъдва една голяма негова мечта – ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯТА НА СЕЛОТО. По инициативата на Даскала и с подкрепата на новата управа, селото е електрифицирано. Той организира и ръководи доброволния труд на селяните.
През 1946 г. под ръководството на Даскала и по негов проект, отново с доброволния труд на жителите, е построен Паметник на загиналите през Отечествената война и е оформен мемориалният комплекс от паметниците на загиналите между 1878-1945 година в селото.
През 1947 г. само бързата реакция и действия на Даскала са били решаващи за спасяването на 1500 дка земеделски земи от отчуждаване за нуждите на военните, където днес се намира новият квартал Негушево и кметството. Александър Цветков незабавно се заема с писане на изложения до околийския управител в с. Новоселци, до началника на поделение 82600, до министъра на отбраната, защитавайки земята и поминъка на селото.
През 1949 година главният учител Ал. Цветанов е понижен в длъжност, а през 1951 година уволнен като „враг на народа, неподходящ политически, с прояви на груба реакционна и фашистка дейност“. Една година по-късно, след драматична лична битка, е възстановен като учител, но това му струва здравето.През 1953 година, на 15 април умира, едва навършил 50-годишна възраст.
През 2019 година беше подета обществена инициатива за именуване на улиците и площадите в селото. С решение на общо събрание, утвърдено от Общинския съвет на Община Горна Малина, редом до имената на Васил Левски и Христо Ботев, заслужено място намери народният будител на нашия край - Александър Цветанов. Площадът пред кметството в квартал Негушево вече носи неговото име.
През следващата година ще отбележим 110 години от рождението и 70 години от смъртта му, но паметна плоча на Даскала, която днес откриваме, е тук, за да ни напомня всеки ден за личния му житейски пример.
Нека неговата неуморна вяра бъде послание към всички нас и бъдещите поколения, че само общото усилие за благото на хората има смисъл и успех.
Михаил Таневр 30.04.2022 г.
|
