Кампанията за национален референдум повдигна редица въпроси. Обсъжда се всичко: от компетентността на гражданите до ефективността и ползите от народния вот. Не се повдига обаче въпроса за съгласуваност и субординация на конституцията, законите и наредбите с решенията на институциите .

Според член 2 на Конституцията, цялата власт поизтича от народа. Но политиците реално припознават този член само когато агитират хората да гласуват в избори и да им делегират правата си. След това партиите и институциите отново решават съдбата и бъдещето на гражданите, без да се интересуват и съобразяват с реалните потребности и намерения на хората.

Такъв е изводът и от един от малкото успешни референдуми, проведени през последните десетилетия в България – в община Горна Малина. Заради близостта си до столицата този съхранен район се превръща в апетитна цел за все повече предприемачи. Но не и на такива, които ще го направят по-добро място за живеене или бизнес. Точно обратното – интерес към общината проявява така нареченият вуду-бизнес, който изсмуква ресурсите и по този начин унищожава местния потенциал за развитие и зелено бъдеще. Преследвайки плячката, той използва целия арсенал от вратички в закона и бюрократични хватки, за да постигне целите си.

Така съпротивата на хората срещу мераците за поредната каменна кариера край София се превръща в лакмус за състоянието на съдебната система и демокрацията в България. Преди година и половина жителите на община Горна Малина създадоха граждански инициативен комитет и организираха успешен   референдум, гласувайки масово против откриването на кариери, мини и сметища за опасни отпадъци край техните селища. Хората сами участваха в създаването на организацията, сами събираха средства за отпечатване на информационните материали. Преодоляха почти невъзможното изискване за малка община – за брой гласували не по-малко отколкото на последните парламентарни избори /без „платените избиратели”/, за да е валидно по закон допитването. И накрая се поздравиха с един от малкото успели референдуми в България – като изява на най-висша форма на демокрация.

Провокацията за този вот дойде от наглото поведение на фирма, която с криминални методи се опитва да открие кариера за добив на камъни на 500 метра от „Софийската Ковачевица” – с. Негушево, където са снимани редица български игрални и телевизионни филми, тъкмо заради съхранената архитектура и околна среда. По пътя към печалбата от 40-годишна концесия за добив фирмата „ИН МАТ Инженеринг” ООД бе извършила груби закононарушения в опит да се сдобие с разрешение и отвори поредната язва край столицата. В резултат на поредица от възражения на общината, протести и свидетелства на местните жители, експертизи на МИЕТ, както и на референдума, на който излязоха да гласуват почти 90% от хората, накрая икономическото министерство отказа да даде регистрация за търговско откритие на фирмата.

Радостта от победата на законността и на пряката демокрация обаче се оказа краткотрайна. Огромният ентусиазъм на гражданите, че демокрацията работи, че са успели с директен вот да изразят желанието си в каква посока да се развива тяхната община, бяха попарени. „ИН МАТ Инженеринг“ ООД заведе дело във ВАС срещу заповедта на министъра, настоявайки, въпреки криминалното си, а не бизнес поведение, да получи регистрация за търговско откритие и да открие кариера за строителни материали. С подмяна на фактите и изместване на фокуса на проблема, фирмата е на път да обори заповедта на министъра във ВАС и така да си върне правото да унищожи района, срещу което се бори цялото население на Горна Малина и околните селища. Второто дело на  кандидат-концесионера срещу държавата е насрочено за 14 януари и хората в общината с гняв и ужас следят развоя му, както и фабрикуването на „доказателства“ от страна на ИН МАТ Инженеринг. И вече мислят дали не трябва да се защитават със средства, неразрешени от закона, след като по законен и конституционен път явно не се зачитат правата им. 

Така че повдиганите сега, преди „ядрения” референдум въпроси вече имат поне един отговор, даден от реално проведен граждански вот. На практика се оказва, че всяка институция, всеки закон и нормативен акт в България действат сами за себе си, без обаче това да гарантира конституционните права на гражданите.

Затова в Горна Малина се питат: има ли въобще смисъл от провеждането на референдума на 27 януари, след като с едно решение на съда или друга институция изцяло може да се зачеркне изразения народен вот.