Референдум срещу изграждането на кариери за добив и съхранение на строителни материали организират в община Горна Малина на 25 юни. Жителите на общината настояват да не бъде давано разрешение за разкриване на мини, кариери и замърсяващо производство в района. В подкрепа на идеята са включили както жители и кметът на общината инж. Емил Найденов, така и общественици - проф. Ваньо Митов, ректор на Медицинска академията, Здравка Йорданов, олимпийски шампион в Монреал, актьорът Чочо Попйорданов и художникът Михаил Такев. Референдумът трябва да събере гласовете на поне 4 хиляди души на общината. Инициативният комитет обаче се опасява, че има хора, които работят срещу провеждането на подобен референдум и ще направят всичко възможно да го провалят. Според един от членовете на инициативния комитет Надя Белева заинтересовани от това лица принуждават жителите да не гласуват на референдума, като схемата е добре позната. Плаща се на определени хора, които мобилизират свой електорат, за да провалят референдума.

Заинтересовани от това са две строителни фирми, които през изминалата година са взели разрешение за търсене и проучване на земни богатства без да уведомят общината. В следствие на това те извършват редица закононарушения, като започват геоложки проучвания на терена.

Една от фирмите е „Ин Мат Инженеринг" ООД. Тя е получила разрешение за започване на геоложки и проучвателни дейности и за добив на строителни материали по времето на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. По това време обаче Общинският съвет на Горна Малина не е дал разрешение за започване на подобни проучвания.

Другата фирма е „Дата Дот Балкани" ООД на Ренат Абрамович. Според Надя Белчева обаче двете фирми са свързани, тъй като едни и същи хора изготвят докладите и проучванията. Освен това двете фирми постоянно сменят своя собственик и адресите, на които се помещават техните офиси.

Жителите на общината са внесли писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Министерство на околната среда и водите откъдето уверили, че процедурата ще бъде спряна. Това обаче не се случва и случаят сега е прехвърлен в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.

Представители на общината са внесли и подписка, в която са се подписали над 1000 човека против откриването на кариери за добив на строителни материали. Подписката е внесена до сегашния министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и министъра на екологията Нона Караджова. Според инициативния комитет се оказва, че липсва координация между двете ведомства, тъй като едното дава разрешение за реализиция на проект за залесяване с европейски пари, а другото за добив на строителни материали. На практика чиновници от министерствата пречат за усвояването на ЕС, като защитават чужди интереси.

Кметът на Горна Малина Емил Найденов обясни, че общината е спечелила пари по европейски проект за развитие на биоземеделие и залесяване, въз основа на това е създаден и общинският план за развитие. Планът за развитие е до 2020 година и е съобразен с природните дадености на района. Проект е на стойност от 276 хил. лв. за 500 дка земя, предвидена за залесяване на борова гора, като в момента се чака одобрението на проект за 1000 дка гора. Проектите обаче не могат да бъдат осъществени, ако намеренията на тези фирми се осъществят. Според кмета се прави опит общината да бъде обезлюдена и отровена. Така се оказва, че частните интереси доминират над обществените. Според кмета на общината двете фирми са извършили редица нарушения, като са започнали геоложки проучвания на региона, без да получат разрешение на общината. На това място се предвижда изграждането на природен парк, който да бъде залесен с борова гора. Оказва се, че общината е спечелила европейски средства, които ще бъдат загубени, тъй като върху залесен район се прави кариера. В страната има над 360 действащи кариери за съхранение на строителни отпадъци в цялата страна. В Министерството на икономиката до момента повече от 1500 фирми са подали искания за търсене и добив на строителни материали и подземни богатства.

Според актьора Чочо Попйорданов превръщаме собствената си земя в бунище и в „ничия земя'.

Цветомира Личева,www.livenews.bg

Жителите на селото и обществениците, застанали зад идеята, настоява още за промени в българското законодателство и изработването на карта на районите, за които има спечелени европейски проекти за опазване на природните богатства.