Творчески колектив СРЕДЕЦ

1979, премиера: 07.05.1979

реж. и сц: Рангел ВЪЛЧАНОВ;

оп.: Радослав СПАСОВ; худ.: Георги ТОДОРОВ; муз.: Кирил ДОНЧЕВ

 

в ролите: Борислав ЦАНКОВ (Моне); Иван СТОИЧКОВ (дядо Добрин); Славка АНКОВА (баба Слава); Емилия МАРИНСКА (булката); Николай ВЕЛИЧКОВ (Черен чичо); Григор ДИМИТРОВ (кумът); Траянка СТОИЧКОВА (кумата); Вена МИНКОВА (майката); Невeна ПЪРМЕВА (стрина Дена); Василка ГЕОРГИЕВА (стрина Елена); Любомир ИВАНОВ (войникът); Рангел ВЪЛЧАНОВ (като самия себе си); Участват танцьорите от читалище "Светлина" - София.

 

ТОВА Е ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЖИВОТ. ЖИВА, КОНКРЕТНА И СЪЩЕВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЕНА С ОБОБЩАВАЩА СИЛА БИОГРАФИЯ, ЗАД КОЯТО ПРИСЪСТВА ЦЯЛА ЕПОХА В НАЦИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.

Главният герой, самият режисьор Рангел Вълчанов, наблюдава смяната на караула пред Бъкингамския дворец и неусетно се връща в спомените си към своето детство, към първите си впечатления за света, към корена си. Действието се развива в два плана - реален и въображаем. Това не е поезията на конкретното детско усещане, а поезията на детството, което ни е родило, с което започва нашата емоционална и духовна биография. Симеон, както се казва лирическия герой, отново става Моне... Седемгодишното момченце, през чиито очи виждаме света, ни изправя пред исконните въпроси на битието. Кои сме? Откъде сме? Откъде идваме и как сме ситуирани в света? Кое у нас е смърт и кое безсмъртие? А този свят не е направен за да бъде съзерцаван, а за да ни грабне и увлече в себе си. Той е съграден от безплътната материя на песента... В него хората добре орат и жънат, играят като децата си и плачат само от умиление. Те намират думи за всички събития, за да ги огласят в песента...

 

Места на снимките: Негушево.

 

Награди: Наградата на СБФД за сценография на Георги ТОДОРОВ, 1979; Наградата за режисура на Рангел ВЪЛЧАНОВ на 16 ФБИФ Варна'80; Наградата на СБХ за костюми на Елена ДЕМЯКОВА на 16 ФБИФ ВАРНА'80; Наградата "Златен паун" на МКФ ДЕЛХИ'81, Индия.