Студия за игрални филми СОФИЯ

1956, премиера: 04.03.1957,

 

реж.: Захари ЖАНДОВ; сц.: Веселин ХАНЧЕВ (по повестта "Земя" на Елин ПЕЛИН);

оп.: Бончо КАРАСТОЯНОВ; худ.: Хосе САНЧА; муз.: Любомир ПИПКОВ, музиката изпълнява Оркестърът при Управлението на кинематографията с диригент Константин ИЛИЕВ;

 

 

в ролите: Богомил СИМЕОНОВ (Еньо); Славка СЛАВОВА (Станка); Гинка СТАНЧЕВА (Цвета); Елена ХРАНОВА (майката на Цвета); Стефан ПЕТРОВ (Иван); Кунка БАЕВА (Ана); Борислав ИВАНОВ (Бъзунека); Николай ДОЙЧЕВ (Илчо)

 

Драма: НА ФОНА НА ЖИВОТА В БЪЛГАРСКОТО СЕЛО ОТ НАЧАЛОТО НА ВЕКА ИЗПЪКВА МОРАЛНАТА ДЕГРАДАЦИЯ, НЕИЗБЕЖЕН РЕЗУЛТАТ ОТ АЛЧНОСТТА.

Българско село преди Първата световна война. Младият Еньо обича бедната и красива девойка Цвета. Братът на Еньо - Иван, и жена му уреждат годежа на влюбените. Гърбавата Станка - дъщеря на селския чорбаджия, също обича Еньо. Нейният роднина Бъзунека решава да й помогне. Заради имота на Станка Еньо разваля годежа си с Цвета. След сватбата с чорбаджийската щерка нивата на Еньо се увеличава, но в средата й остава малко парче земя, принадлежащо на брат му. Иван не се съгласява да продаде земята на брат си заради дъба, хванал корени в нея и станал символ на техния род. След дълги увещания Иван се съгласява да отсече дъба, но не отстъпва земята. Еньо го издебва, докато сече дървото, и го удря с камък по главата. После бутва дървото така, че да падне върху тялото. Никой не разбира, че е имало опит за убийство. Иван е останал жив, но осакатен за цял живот, Еньо остава с изгарящата душата му тайна.